Виктория Маринова от много години работи в школата на Балкан и се грижи най-вече за запалването за баскетбола на най-малките и за запазването на страстта им към този спорт, което е може би най-трудното в днешно време, когато малчуганите имат доста възможности за развлечения.
- Вие сте треньор с дългогодишен опит и доказани
резултати. Какво Ви мотивира да работите с млади състезатели, особено
във възрастта 15–16 години?
- Работата с млади играчи е изключително отговорна и деликатна. Повече от 25
години съм треньор и силната ми любов към баскетбола и желанието ми да
предам опита и знанията, който натрупах в годините от различни доказани
световни специалисти в баскетбола ме мотивира изключително много. Друг
мотивиращ момент е когато видя деца с потенциал и голяма работна етика да
им помогна да доразвият и надградят технико-тактическите си уменията и да
се реализират. За мен, като треньор не е важно с каква възрастова група
работя. Стремежът ми винаги е бил да поддържам високо професионално
ниво.
- Какви са основните предизвикателства при работата с момчета в тази
възраст и как подхождате към тях като треньор?
- Най- голямото предизвикателство в тази възраст е да съумея да накарам всеки
един играч да бъде психически устойчив, да бъде максимално концентриран в
тренировъчния процес и да дава 100% от енергията си по време на
подготовката. Да не се влияе от странични фактори, които пречат както на него
така и на отбора, т. като знаем, че в този период настъпват едни по-сериозни
биологични промени в организма на децата.
- Наскоро се проведе пролетният камп, организиран от ASG със
сръбския специалист Саша Груич. Какво е Вашето мнение за това
преживяване – както като организация, така и като съдържание?
- На проведения пролетен камп в Ботевград се видя, че организацията
съвместно със Саша Груич и сръбските треньори беше на изключително
високо ниво и прецизирано и до най-малкия детайл. Имам опит, като треньор
в подобни кампове в чужбина и смея да твърдя, че не само организационно, но
и спортно-технически камп ASG в Ботевград наложи изключително високи
стандарти.
- Част от Вашите състезатели участваха в този камп. Видяхте ли
конкретни резултати или развитие в тяхното поведение, техника или
мотивация след участието им?
- Категорично- видях резултати и промяна. Бяха заредени, енергични и много
мотивирани да продължат да работят.
- Според Вас колко важно е участието в подобни специализирани
кампoве за индивидуалното израстване на младите баскетболисти?
- Тези кампове са изключително полезни, особено ако се окажеш на правилното
място и с правилните хора, както в случая с камп ASG. Всеки играч, който иска
да напредва задължително трябва да отделя голямо време за
усъвършенстване на индивидуалните си технико-тактически умения. Това няма
как да се случи в рамките само на самата тренировка. Изключително важно е
всеки млад играч да е изцяло посветен и отдаден на своето развитие, с
компромиси и оправдания не се постига нищо. Заблудата, повърхностното
отношение и неглижирането на тренировъчния процес са най-големия враг и
пречка за израстването на играча. Всяка допълнителна тренировка в камп или
индивидуална тренировка е крачка напред към израстването на играча.
- Кампът предложи доста интересни подходи и упражнения – има ли
нещо конкретно, което Ви направи впечатление в работата на Саша Груич
и ASG?
- Кампът на Саша Груич ASG има своя наистина открояваща се визия и почерк,
не случайно е един от най- посещаваните кампове в Сърбия, Черна гора,
Русия, Швеция, Дубай и други държави. Едно от нещата, което отличава и прави впечатление веднага е скоростта, прецизността и енергията, с която се изисква да се изпълняват техническите
елементи. Не се правят компромиси и не се толерира непрофесионалното и
небрежно отношение по време на тренировката.
- През август предстои летен камп отново със Саша Груич и ASG. Какви
са Вашите очаквания за него и бихте ли препоръчали участие на други
състезатели и треньори?
- Да, разбира се, препоръчвам на всеки един млад състезател по баскетбол да
посети ASG камп и да се докосне до едни изключителни сръбски и български
баскетболни специалисти, за да може да подобри баскетболните си умения,
да се докосне до една изключителна атмосфера и обстановка и да попие
знания и умения, които ще му помогнат в израстването му, като баскетболист.
- Смятате ли, че допирът с чуждестранни специалисти и по-различна
тренировъчна култура е полезен за младите играчи? Ако да – в какво най-
много?
- Да, смятам, че този манталитет, отношение и работна етика или както Вие го
наричате „ тренировъчна култура“ е главното, с което ние българските
треньори от години се опитваме да се справим. Допирът с чужди специалисти
прави така, че младите играчи да осъзнаят, че няма нищо по-различно в
изискванията, системността и постоянството в тренировъчния процес, както в
България, така и в чужбина, че с компромиси и нередовен тренировъчен
процес не се постига нищо, не случайно мерките спрямо играчи, които не
спазват и нарушават тренировъчния процес са крайни от чуждестранните ми
колеги. Дълбоко вярвам, че в основата на всеки успех стои дисциплината, правилната самооценка, психическата устойчивост и безкомпромисната работна етика и отдаденост.
- Вие имате дългосрочен поглед върху развитието на състезателите –
кои качества според Вас трябва да развиват най-много момчетата на тази
възраст?
- Смятам, че до тази възраст 15-16 г. играчите трябва да са вече на едно доста
добро технико- тактическо, физическо и психическо ниво, за да могат да
преминат към едно по- високо, осъзнато, мотивирано и целенасочено
поведение в предстоящия тренировъчния процес, тъй като тази възраст за мен е
прехода към израстването им към професионалния баскетбол.
- И на финала – какво бихте казали на родителите и младите спортисти,
които се колебаят дали да участват в подобни кампoве с международни
треньори?
- Бих посъветвала всички родители да инвестират в подготовката на детето си, да го подкрепят и да бъдат съпричастни в желанието му да се развива и напредва, да се доверят на специалистите в тази област, да не се опитват да изземват функциите на треньорите. На младите играчи бих казала, че не трябва да се задоволяват с постигнатото до момента, че трябва да надграждат постоянно наученото, защото във времето сами ще се убедят, че никога нищо не е достатъчно, като знания и умения и, че ако те не са най- големите критици към себе си няма как да успеят. Смятам, че камп, какъвто е ASG е безспорно правилното място за индивидуален напредък и усъвършенстване, защото развитието на всяко дете зависи от вложения ежедневен труд сега, за да може да се радва на успехите си в бъдеще.
