- Клаудия, как изглеждаше за теб моментът, в който разбра, че искаш да останеш в баскетбола, но от другата страна – като треньор?
- Всяко дете има своя мечта. Ако попитате 5-6-годишно детенце по какъв начин би искало да се реализира, когато порасне, ще ви засипе с детски мечти, които във времето ще се изменят. Когато аз бях на 6, бях напълно сигурна в това с какво бих искала да се занимавам, когато порасна, а именно точно това - да бъда треньор, да бъда достатъчно компетентна в играта, че да имам възможността да обучавам и предавам знанията си.
- Кои умения от времето ти като състезателка ти помагат най-много днес в треньорската роля?
- Ако трябва да бъда честна, най-голямото ми предимство е това, че винаги съм играла с топката и във всяка една ситуация знам какво и как трябва да се случи, за да имаме успех на игрището. Гардовете имат визия върху играта, а това е едно от най-важните неща, когато излезеш на полето.
- Какво ти носи най-голямо удовлетворение в работата с децата – има ли момент, в който се чувстваш истински на мястото си?
- Няма момент, в който се намирам в баскетболната зала и не се чувствам на мястото си. Това е начинът ми на живот през цялото ми осъзнато съществуване. Какво ми носи най-голямо удовлетворение? Може би истинските усмивки на децата. Знаеш, че те са щастливи, защото са победили, а ти си човекът, който през цялото време ги е водил по пътя до тази победа.
- Какво е усещането да бъдеш част от една от най-разпознаваемите школи в страната? Какво я прави специална според теб?
- Повод за гордост, но на първо място БЛАГОДАРНОСТ! Това е клубът, за който винаги съм оставяла сърцето си на игрището. Наложи ми се няколко години да играя в различни клубове, но никога не успях да изпитам това, което изпитвам със зелената фланелка. Сърцето ми е зелено. Винаги съм го казвала.
- Как подхождаш към всяко дете индивидуално – имаш ли своя философия в работата с подрастващите?
- Ако кажа, че имам своя собствена философия, може би бих пресилила нещата. Познавам прекалено добре децата, с които работя и към всяко едно от тях знам по какъв начин да подходя в различни ситуации. Истината е, че както децата се учат от нас, така и ние, треньорите, се учим от тях. Към някои трябва да си по-твърд, за да успеят да се стимулират, към други трябва да си съвсем мек, че да
покажат мобилизация.
- Как се изгражда доверие между млад треньор и децата – особено когато разликата във възрастта не е толкова голяма?
- Не ми представлява трудност да изградя доверие между мен и състезателите си. Аз съм по-близо до тях от останалите треньори. Опитвам се да балансирам тренировка, мач, забавление. По-трудната задача, която ми се наложи да изпълня, беше да изградя доверие в техните родителите, защото съм млад треньор и подхождаха с леко недоверие. Сега бих казала, че нещата са се нормализирали и работата се върши много по-леко, за което съм благодарна. Това е в плюс и интерес на всички ни - деца, родители и мен самата.
- Какво те впечатли най-много по време на пролетния камп със Саша Груич – било то като атмосфера, тренировки или подход към децата?
- За пореден път ще кажа, че съм благодарна, че имах възможността да бъда част от тази формация. Впечатляващо е колко много енергия хвърлят треньори, които са далеч в по-напреднала възраст от мен. Адмирации! Когато имаш допир до хора, свързани и работещи в твоята сфера, винаги можеш да израстваш, а смятам, че това е смисълът на живота - развитие.
- Как виждаш ролята на подобни кампове в развитието на децата извън стандартните тренировки през сезона?
- Аз съм човек, който винаги би насърчил даден състезател да тренира индивидуално и допълнително. Оценявам всяка допълнителна капка пот и труд. Ако някой е тръгнал по пътя да става баскетболист, трябва да знае, че с час и половина отборна работа на ден, няма да стигне до там, където се е отправил. Или си отдаден, или си посредствен. Няма невъзнаграден труд казваше треньорът ми и е така!
- Има ли нещо, което ти самата научи от работата със Саша и ASG екипа, което те вдъхнови или промени гледната ти точка?
- Както казах по-горе, невъзможно е да водиш съвместна работа с някого и да останеш без знание. Бих казала, че всички треньори, до които се докоснах по време на кампа, имат повече от страхотна работна етика, а това е твърде важно. Баскетболните възгледи може да се разминават някъде, но желанието, енергията и усилията, които се влагат по време на тренировка би трябвало да са едни и същи.
- Какво си пожелаваш за себе си като треньор и какво би искала да дадеш на децата, които тренираш?
- Всеки треньор мечтае да бъде носител на титла и си го пожелавам, но истински ми се иска да видя някое от моите деца, с които работя, един ден да бъде на паркета в някоя мъжка формация. Пожелавам го и на всички останали треньори в нашия клуб, защото са прекрасни специалисти и заслужават да бъдат възнаградени! Всъщност го пожелавам на всеки един треньор, смятам, че това е нашата работа, не да се съревноваваме помежду си, а да работим в обща насока.
