Йован Попович е роден на 23 май 1976 г. и започва да тренира баскетбол на 10-годишна възраст. Като състезател преминава през всички юношески формации и мъжкия отбор на „Здравље“ (Лесковац, Сърбия).
През 1999 г. започва треньорската си кариера, работейки с млади баскетболисти от двата пола. През 2011 г. завършва Баскетболната академия в Белград със специалност в методиката на обучение при подрастващи.
В сезон 2022/23 е асистент-треньор в „Балкан“ Ботевград, с който достига финалите на Българското Първенство.
През 2023/24 е старши треньор по индивидуална подготовка на играчи от всички възрасти в „Локомотив Кубан“ (Русия). В сезон 2024/25 поема ръководството на младежкия отбор (до 21 г.) на „Локомотив Кубан“ във ВТБ Лигата.
1. Йован, вече втора година си част от школата на БК „Балкан“ – как се чувстваш в България и какво те задържа тук?
Преди две години бях част от БК „Балкан“ като помощник треньор в мъжкия отбор и през този сезон станахме шампиони на България. Работех индивидуално, както с младите момчета от мъжкия отбор, така и с обещаващи играчи от юношеската школа.
По това време имах възможността да се запозная с потенциала на младите български играчи и да се уверя, че БК „Балкан“ разполага с отлични условия за работа – две баскетболни и две фитнес зали, каквито малко клубове могат да предложат.
След това прекарах два сезона в Русия, в „Локомотив Кубан“ от Краснодар, където работих с младежкия отбор (играчи до 21 години) и в началото на тази календарна година получих покана от ръководството на „Балкан“ за ново сътрудничество. Приех и съм тук от няколко месеца. Доволен съм от начина, по който работят младите играчи. Има много от тях, които имат потенциал да направят сериозна баскетболна кариера!
Що се отнася до мен лично, аз съм доволен от позицията си в клуба. В момента водим разговори с ръководството как можем да подобрим работата с младите играчи и мисля, че сме на прав път да го направим!
2. Какви бяха първите ти впечатления от българските подрастващи състезатели?
Впечатленията ми от работата с младите играчи в България остават непроменени – страната разполага с много млади таланти с изключителен потенциал. Убеден съм, че с целенасочена и качествена работа, те могат скоро да се превърнат не само в ключови фигури за БК „Балкан“, но и в достойни представители на българския национален отбор.
3. Имал си възможност да работиш както със сръбски, така и с български млади играчи – кои са основните разлики, които забелязваш в тяхната подготовка, манталитет или баскетболна култура?
Може би най-съществената разлика между младите баскетболисти в България и Сърбия се крие в отношението към задачите, поставяни от треньора. В Сърбия младите играчи подхождат с изключителна отдаденост – готови са да тренират усилено с часове всеки ден и да изпълняват безусловно всичко, което се изисква от тях. Те не се нуждаят от допълнителна мотивация – водени са от големи цели и са готови на всичко, за да ги постигнат.
Възможно е тази култура на труд и дисциплина да се дължи на дълбоките баскетболни традиции в Сърбия, където този спорт е най-популярен и често носи медали от големите международни форуми. Не виждам други съществени разлики. Не смятам, че младите сръбски играчи са по-талантливи от българските. Напротив – виждал съм множество млади български баскетболисти с впечатляващ талант и потенциал.
4. В Сърбия баскетболът е религия – какво може да се заимства от сръбската система, за да се развие още повече баскетболът у нас?
Основната разлика между Сърбия и България е в мащаба и организацията на състезанията. В Сърбия съществува йерархична структура с широк обхват – Суперлига и Първа Б лига с по 16 отбора, четири групи от Трета и Четвърта лига с по 14 отбора, както и Пета лига, която служи за квалификация към системата. Тази широка база дава възможност на много играчи да се състезават активно, което води до по-високо качество.
Състезателната система е изградена върху принципа на развитие – само шампионите (понякога и вторите) се изкачват в по-високите дивизии. Това създава постоянна конкуренция и амбиция за прогрес. Смятам, че българската федерация би могла да взаимства от този модел – като увеличи броя на клубовете, засили конкуренцията и по този начин повиши нивото на професионализъм в родния баскетбол.
5. На какво според теб трябва да се наблегне при тренировките на подрастващите, за да се формират не просто добри играчи, а бъдещи професионалисти?
Работата с младежите е предизвикателна и изисква голяма отдаденост. В този процес на изграждане и развитие на играчите ключова роля играе треньорът – не само за тяхното баскетболно израстване, но и за формирането им като личности.
Уменията и ценностите, които младите спортисти придобиват по време на подготовката си – като дисциплина, отговорност, трудолюбие, уважение към другите, самоуважение и устойчивост в трудни моменти – са безценни и им служат не само в спорта, но и в живота като цяло.
Затова вярвам, че ролята на треньора е изключително важна – да бъде този, който показва, че разликата между добро и посредствено се крие в детайлите, и да настоява за тях. Именно тези малки неща ще направят разликата – както на игрището, така и извън него.
6. Какъв е правилният баланс между техническа подготовка, физическа издръжливост и ментално развитие при младите атлети?
Смятам, че техническата подготовка е най-важният елемент в работата с млади състезатели и трябва да бъде приоритет във всяка тренировка – както в атакуващата, така и в защитната фаза. Тактическите умения също имат своята роля, но според мен тактиката е приложението на техниката. Без стабилна техническа основа, не е възможно да се изгради ефективна тактическа подготовка.
Разбира се, физическата форма е изключително важна, особено в съвременния баскетбол, където атлетизмът, силата и издръжливостта играят ключова роля. Не по-малко значима е и психическата подготовка – способността на играчите да се справят с напрежението, да бъдат концентрирани и ментално устойчиви.
Всички тези компоненти – техника, тактика, физика и психика – са тясно свързани и не могат да бъдат разглеждани поотделно. Въпреки това вярвам, че техниката е в основата на всичко – без нея не може да се изгради качествен и завършен баскетболист.
7. Какви подходи използваш, за да мотивираш децата и да изградиш дисциплина и любов към спорта?
Мотивацията за спорт у децата днес е предизвикателство, тъй като много фактори ги разсейват от заниманията. Винаги има група деца, които са силно мотивирани и при тях не възникват затруднения с допълнителната подкрепа. За тях е важно да се работи целенасочено – да им се обръща внимание, да се подготвят добре за всяка тренировка, да се разнообразяват упражненията, без да се променят ключовите елементи, необходими за прогреса им. По този начин може да им се създаде усещане, че изпълняват различни задачи, докато всъщност повтарят същите упражнения, което е ключът към постигане на качествени резултати чрез много повторения.
При останалите деца е добре да се намерят начини за допълнителна мотивация чрез разговори, поощрения и награди за добре свършена тренировка. Важно е отношението към всички да бъде еднакво – независимо от техните умения и знания, защото от опит знам, че децата забелязват разликите и споделят помежду си как са третирани.
8. С какви предизвикателства се сблъскваш най-често в ежедневната си работа с подрастващи в България?
Най-голямото предизвикателство, според мен, е да убедя играчите, че всичко, което се прави на тренировка, трябва да бъде изпълнено почти перфектно — без импровизации, с внимание към най-малките детайли, които всъщност правят разликата между добрите и посредствените играчи, както и между успешните и по-слабите отбори. Всички тренират и вършат сходни неща, но истинската разлика е в начина, по който ги правят — с каква техника и с каква енергия.
Въпреки различните съвременни теории, аз продължавам да вярвам, че тренировката е ключът и че всички важни неща за баскетболиста и отбора се случват именно там. Ако сме сериозни и работим качествено в залата, резултатите ще дойдат. За мен най-важното са треньорът и хората около него в отбора.
Днес може би най-голямото предизвикателство е да накараме играчите да правят най-простите неща — да идват поне половин час по-рано и да се подготвят за тренировка, да не напускат залата веднага след края, а да останат още половин час, за да тренират допълнително сами или с треньор, да гледат мачове, да анализират собствените си изпълнения и тези на противниците, да прекарват много повече време с баскетбола, отколкото само в онези 90 минути тренировка. Вярвам, че с толкова малко време никой няма как да стане първокласен играч — същото важи и за треньорите.
9. Как могат да се преодолеят най-честите грешки и липси в ранното развитие на баскетболистите?
Коригирането на грешките при работа с млади играчи е изключително трудно, затова е най-добре да се подготвяме внимателно за всяка тренировка и да се стремим да намалим тези грешки до минимум. Разбира се, всички пропуски могат да бъдат поправени чрез качествен анализ и усърдна работа по време на самите тренировки!
10. Какво мислиш за предстоящия летен камп с ASG и Саша Груич в Арена Ботевград? Какво очакваш от него?
Работил съм практически във всички водещи кампове в Сърбия, както и в множество такива из Европа. От дълго време работя със Саша Груич и мога с увереност да кажа, че това е най-добрият лагер, в който съм бил досега (възможно е да има по-добър някъде в Европа, но аз не съм запознат с такъв, въпреки че следя отблизо). Кампът се отличава с безупречна организация и работа в малки групи от 6-8 играчи, с по 2-3 треньори във всяка. Работата там е изключително професионална и всеки детайл, който децата изпълняват по време на тренировките, получава сериозно внимание. Всеки ден тренировките са много интензивни.
Работата по време на кампа е изключително изискваща както за играчите, така и за треньорите, но напредъкът, който се вижда в края му, е впечатляващ. През деня се прекарва много време на терена, като се работи на различни станции, а следобед, след тренировка, играчите се разделят на нови групи и преминават към игра 5 на 5, където се акцентира върху прилагането на наученото по време на кампа.
Вярвам, че лагерът на ASG е отлична възможност за всички млади играчи от България да повишат баскетболните си умения до значително по-високо ниво! Очаквам кампа да се превърне в традиция. Със сигурност още тази година много хора в България – участници и наблюдатели – ще забележат съществена разлика в качеството и организацията на лагера на ASG в сравнение с други лагери!
11. Какви ползи виждаш за младите играчи, които ще се включат в този международен лагер?
Всички млади играчи, които участват в кампа на ASG, могат да бъдат уверени, че ще придобият нови знания, които ще ги направят по-добри във всяко отношение. Интересното е, че почти всички, които веднъж дойдат в този лагер, винаги се връщат. Макар и да се повтарям, тренировките са изключително интензивни и изискващи. Именно този усилен труд отличава кампа на ASG от останалите и именно той гарантира баскетболен прогрес на всеки играч, който се запише, затова и много от тях се връщат отново и отново!
12. Смяташ ли, че подобни събития могат да ускорят развитието на баскетболна култура и качество у нас?
Смятам, че събития като кампа на ASG могат значително да подпомогнат развитието на младите играчи и баскетбола в България. Те помагат да се осъзнае, че без постоянен труд, старание и качествена ежедневна подготовка, шансовете за успешна баскетболна кариера са минимални. Много работа не ти гарантира успех, но имаш голям шанс да стигнеш до него!
13. Ако трябва да дадеш един съвет към родителите и младите баскетболисти – какъв би бил той?
Моят съвет към младите играчи е да бъдат напълно отдадени на това, което правят всеки ден и да не правят разлика между важни и по-маловажни тренировки, защото всеки ден е значим. Важно е да бъдат мотивирани и с положително настроение за всяка тренировка, дори когато е изключително трудна. Вместо да анализират треньора, трябва да се фокусират върху себе си — върху собствените си решения, грешки и отношение към работата, без да търсят оправдания в действията на треньора.
Поставяйте си високи цели и правете всичко възможно да ги постигнете. Понякога целите трябва да изглеждат нереалистични, за да може крайният резултат да бъде реален. Не се задоволявайте със средно ниво — всеки може да стане по-добър, ако положи малко повече усилия.
Родителите трябва да подкрепят децата си в цялостната организация на спортните им занимания, но никога да не се намесват в професионалната страна на тренировъчния процес, тъй като това обикновено не води до добър край за спортиста. Видял съм много талантливи играчи, чиито кариери са се провалили заради нереалистичните амбиции на техните родители. Ако някой наистина е добър, просто му дайте подкрепа и пространство да работи — в определен момент той ще покаже качествата си. Чакането на този момент обаче понякога е трудно за родителите, а нетърпението често води до негативни последици за младия баскетболист.
14. Какво си пожелаваш за себе си и за българските деца, с които работиш тук?
Първо искам школата на БК „Балкан“ да постигне всичките си поставени цели. Знам, че има планове за изграждане на нови инфраструктурни съоръжения, които ще допълнят и обогатят вече съществуващата спортна и баскетболна база — и вярвам, че това е най-правилният път напред. Лично си пожелавам работата с младежите от школата да ми донесе много удовлетворение в дългосрочен план, а играчите, с които тренирам и които са част от Балкан, да успеят да реализират целите си и така да си осигурят добра баскетболна перспектива!
