Как бихте обобщил изминалия сезон на мъжкия отбор на БК Балкан? Кои бяха най-големите предизвикателства в кондиционен план?
- Изиграхме финал за Купата, завършихме на второ място в редовния сезон и в крайна сметка спечелихме бронзовите медали. Разбира се, целта винаги е първото място и бих искал да спечелим всичко, но това остава амбицията ни за следващия сезон. В кондиционен план основното предизвикателство беше късното привличане на ключови състезатели, които често пристигат в слаба физическа форма, а понякога и с хронични травми. Това сериозно затруднява тренировъчния процес и повишава риска от травматизъм, особено ако се изисква високо темпо на игра, каквото съответства на нашия стил и амбиции. Но истината е, че това е често срещан проблем за отборите на нашето ниво. Пазарът е такъв – приемаме реалността и работим в рамките на възможното. Тази година ще се справим по-добре във всяко едно отношение.
В последните и решаващи мачове видяхме млади играчи от школата, които получиха шанс да се включат – какво е мнението ви за тяхната готовност, както физически, така и ментално?
- Получиха шанса си и бяха готови за него – физически и ментално. Работиха здраво и целенасочено през цялата година и показаха огромното си израстване. Надявам се да продължат да работят упорито, да се учат и да се развиват. Имат примера на Пищиков,
който е на 20 г., местен е и тази година имаше основна роля в отбора и дебютира за националния отбор. Също така Косьо Тошков, който е на 22 г., има изключителна работна етика, заслужи си основна роля в отбора и е неизменна част от националния
отбор. Герганов е на 21 и той имаше важна роля за отбора ни, особено в края на сезона, и вече е в разширения състав на националния отбор. Гордеем се с тези момчета и се надявам още по-младите да последват примера им.
Какво показаха тези мачове за нивото на подготовка на юношите и за потенциала им да преминат към мъжкия баскетбол?
-Показаха, че се работи в правилната посока. Потенциал има, но следващата стъпка е най-трудна – да се наложат трайно в ротацията на мъжкия отбор.
Какви приоритети си поставяте при работата с подрастващите от школата на Балкан?
- Фокусът е върху дългосрочното атлетично развитие и изграждането и усъвършенстването на фундаментални двигателни навици и умения.
Има ли универсални навици, които се стремите да изградите у всеки млад състезател?
-Да – уважение към процеса и треньорите, работна етика, самодисциплина и внимание към детайла.
Няколко лета бяхте и част от националните отбори за подрастващи на България – къде според вас изоставаме най-много и как можем да достигнем водещите нации в Европа?
- Изоставаме в подбора и структурата на тренировъчния процес в ранните етапи. Нужни са добре подготвени треньори (а такива има и, сигурен съм, ще има още) и последователни програми. Надявам се с помощта на Пини Гершон това да се подобри забележимо.
Кои умения са задължителни за един млад състезател, ако иска да има бъдеще в професионалния баскетбол?
- Баскетболът е един от най-комплексните спортове, в които крайният резултат зависи от множество фактори. Едно от най-хубавите неща в баскетбола е именно фактът, че различни състезатели с различни комбинации от качества могат да бъдат еднакво ефективни. Това обаче не означава, че можеш да си позволиш да пренебрегнеш, което и да е от основните двигателни качества. Вземете за пример Никола Йокич – той е не само умен и силен, но и достатъчно издръжлив и бърз за ръста си, така че това да не създава огромна слабост в играта му. Играчите на най-високо ниво са издръжливи, бързи, експлозивни, силни и притежават отлично изградени двигателни навици.
Какви трудности най-често забелязвате в подготовката на децата – физически, психологически или свързани с дисциплина и постоянство?
- Най-често – неправилна мотивация, липса на търпение и последователност.
Как се справяте с мотивацията и вниманието на днешните деца, особено в епохата на дигитални разсейвания?
- Вярвам, че мотивацията се изгражда, когато има яснота и смисъл зад всяко действие. Затова винаги се старая да обяснявам защо правим дадено упражнение, какво развива то и как се пренася в играта. Децата усещат, когато към тях се подхожда честно и
справедливо, и това им създава доверие. Много важно за мен е те да бъдат в залата по собствено желание, а не по задължение. В Ботевград имаме и едно огромно предимство - лятото децата тренират в среда, в която могат директно да наблюдават елитни състезатели като Александър Везенков, Пищиков, Грозев, Герганов. Използвам тези примери съзнателно – когато разберат, че Везенков е на стадиона в 7 сутринта, сами започват да осъзнават, че пътят към успеха минава през много труд. Това
вдъхновява далеч по-силно от всякакви думи.
Какъв трябва да бъде фокусът в кондиционната подготовка на различните възрастови групи?
- В ранните възрастови групи – при деца и подрастващи – приоритет трябва да бъде изграждането на фундаментални двигателни умения: координация, баланс, ритъм, пространствена ориентация и обща моторна култура. Трябва да се насърчава креативността чрез игри. В юношеска възраст започва целенасочено развиване на основни физически качества – сила, бързина, издръжливост, мобилност – но винаги върху стабилна основа от добра техника на движение. При мъжете, особено на професионално ниво, кондиционната подготовка вече става строго индивидуализирана – базирана на профилиране, мониторинг и управление на натоварването. Там вече не става дума просто за „повече сила или бързина“, а за ефективност, превенция и поддържане на оптимална форма през дълъг и интензивен състезателен сезон.
Как постигате баланс между това да развивате атлетизъм и в същото време да не претоварвате растящите организми?
- Чрез индивидуално дозиране, последователност, мониторинг и приоритет на качеството на изпълнение над количеството.
Как премина пролетното издание на кампа със Саша Груич и каква беше вашата роля в него?
- Кампът беше отлично организиран. Моята роля беше свързана с физическата подготовка – подготвих различни упражнения за децата според пола, възрастта и моментното им ниво и състояние. За мен беше уморително, но и много интересно.
Какви наблюдения имате върху участниците от различни възрасти и клубове? Какво ви направи най-силно впечатление?
- Разликите в базовата подготовка, но и желанието на всички да се усъвършенстват. Кампът е интензивен и децата, които са добре подготвени физически и са фокусирани, успяват да усвоят и усъвършенстват много нови умения.
Кампът през август ще се проведе с две смени – какво ще бъде различното тази година?
- Няма да присъствам на кампа, понеже съм ангажиран с мъжкия национален отбор, но знам, че кампанията ще бъде още по-задълбочена и отново ще бъде на много високо ниво.
Как сте структурирали програмата според възрастовите групи – има ли специален подход към най-малките и най-големите участници?
-Да – отново ще има индивидуализирана методика според нуждите на възрастовата група.
Какво ви носи работата с подрастващи и с какво тя се различава от подготовката на мъже?
-С подрастващи изграждаш личност, не само спортист. Това е мисия.
Какво бихте посъветвали младите състезатели и техните родители – както в спортно, така и в житейско отношение?
- Най-важното, което бих казал, е да бъдат търпеливи и да ценят самия процес, а не само резултата. Към децата – искам да им напомня да се наслаждават на играта, да не спират да играят, да опитват, да падат и да се изправят с усмивка. Именно играта е в основата на всичко – на любовта към спорта, на креативността и на устойчивото развитие. А към родителите – бих отправил призив да бъдат най-добрата версия на „родител“, която могат да бъдат. Не треньори. Не приятели. А родители – подкрепящи, търпеливи, разбиращи, с доверие в процеса и в хората, които работят със синовете и дъщерите им.
