- Саша как се чувстваш след колежанския баскетбол във Villanova?
- Чувствам се много добре, натрупах доста опит, който вярвам, че ще ми е от полза
за в бъдеще.
- Какви бяха първите ти впечатления, когато започна тренировки и мачове в
САЩ?
- Когато отидох в Америка, първоначално бях шокиран от начина по който играят там. На игрите почти не си подавахме, всеки се опитваше да изпъкне индивидуално и играта е повече на мускули и атлетика, докато в Европа отборната игра и баскетболният интелект са за предпочитане. На мачовете атмосферата на колежанския баскетбол уникална. Играхме в няколко НБА зали, които се пълнеха и имаше около 15000 публика на повечето ни мачове през сезона.
- Какво най-много те изненада в американския подход към играта?
- Треньорите разчитат повече на индивидуалната класа на играчите си, отколкото на отборни взаимодействия и комбинации, и състезалите с най - добра физика обикновенно получават най - голям шанс за изява.
- От твоя опит – кои са най-големите разлики между баскетбола в България и в САЩ – и като стил на игра, и като организация?
- Начините, по който се играе и тренира са доста различни от България. Тук например сме свикнали да тренираме най-рано в 9, докато там имахме много отборни тренировки в 6:30 или 7 сутринта. Организацията се доближава до нивото на организация в НБА. Имаше хора, които са на разположение да ми подават 24/7. Възстановяването също беше на много високо ниво, имаше всички нови уреди, които помагат за това играчите да са свежи за следващата тренировка, и много се обръщаше внимание на храната - отбора разполагаше с двама готвачи, които готвеха за нас само полезна храна.
- Смяташ ли, че младите състезатели у нас са достатъчно подготвени физически и ментално за такова ниво?
- Да, смятам, че има момчета, които спокойно могат да отидат в колеж, ако искат и на всички, които имат за цел да играят там им пожелавам да си намерят отбор, в който ще играят от началото.
- Какво би посъветвал българските таланти, които мечтаят за университетски баскетбол в САЩ?
- Пожелавам им да не спират да мечтаят, защото няма невъзможни неща. За да стигнат до там обаче, трябва да разберат, че е нужно адски много работа целогодишно, да наблегнат на физиката си и не винаги резултата от работата се показва след 2 месеца, понякога са нужни години, за да се берат плодовете от положения труд.
- Знаем, че още в ранните си години си участвал в ASG Camp. Какво си спомняш от това преживяване?
- За първи път бях на камп на ASG на 8 години и бях най-малкият участник на кампа. Спомням си, че лагера ме грабна от началото, тренировките много ми харесваха и първото лято бях само 10 дена, но след това исках да прекарвам там колкото се може повече, тъй като усещах колко напредвах технически и мисленето ми се променяше. Само позитивни спомени имам от 6-те лета на които съм
участвал.
- По какъв начин този камп ти помогна в развитието ти – както технически, така и като манталитет?
- Треньорите на ASG кампа изпиват всеки аспект от играта до най - малкия детайл. Това изключително много помага на всеки един участник в кампа, защото му се показва правилна форма на стрелба, дрибъл, подаване и защита. Смея да твърдя, че именно заради този камп, стрелбата ми е на добро ниво и е едно от най - силните ми качества. Манталитета ми се промени след кампа, от ранна възраст видях как трябва да се работи, за да стана професионалист и се научих на дисциплина, което ми помогна да съм постоянен в това, което правя.
- Имаш ли спомен от работата със Саша Груич или други треньори, които оставиха траен отпечатък върху теб?
- Имам много спомени от работата ми със Саша Груич. Той има голяма заслуга за начина, по който стрелям днес, както и останалите треньори за стрелба, тъй като ми се обръщаше доста внимание на това. Има едно видео в YouTube с мен, на което може да се види как коригират всичко, което не е както трябва, за да стане перфектно. Накъде да ми сочат пръстите на краката при стрелба, да изпъвам хубаво ръката, как да направя пивот при подаване, главата ми да е постоянно изправена и да гледа напред при дрибъл, правилна защитна стойка и много други елементи. Саша Груич е изключителен професионалист и има страхотно отношение към всички участници в кампа, на всеки се обръща внимание и главната цел е всички да напреднат и да научат нещо ново.
- Тази година в Арена Ботевград ще се проведе ново издание на ASG Camp в партньорство с БК Балкан. Какво мислиш за това събитие?
- Това е наистина страхотно и голяма привилегия за всички български деца. Когато бях по-малък мечтаех да има камп на ASG и в Ботевград, тъй като е несъменено най-добрият и професиоанлно структуриран камп, на който съм участвал. Надявам се да има доста участници, които ще са мотивирани да напредват и да попиват от сръбски специалисти.
- Смяташ ли, че такъв лагер може реално да даде тласък на подрастващите и да ги вдъхнови да гонят по-високи цели?
- Със сигурност един такъв камп може да промени изцялo мисленето на всеки един и да им даде тласък напред в кариерата им. Най - вече мисленето и вижданията им ще се променят и ще разберат колко работа трябва и по какъв начин трябва да тренират, за да постигнат мечтите си.
- Ако трябва да се върнеш назад във времето – би ли участвал отново?
- Без съмнения бих участвал отново!
- Какви са следващите ти цели – както на терена, така и извън него?
- Следващите ми цели са да се наложа като основен играч в новия ми отбор - Санта Клара и в мъжкия национален отбор, а извън него е да завърша висшето си образование.
- Какво би пожелал на децата, които ще участват в летния камп в Ботевград?
- Пожелавам им да си изкарат приятно на кампа, да усъвършенстват уменията си и един ден организаторите на кампа да се гордеят с някой от участниците, че играе баскетбол на високо ниво.
